30 години след Освобождението на България, малкото подбалканско градче -

30 години след Освобождението на България, дребното подбалканско градче - Калофер се пробва да възвърне образа си, след цялостно опожаряване. Мъжете търсят прехранване зад граница, а дамите намират избавление в нежността на дантелените влакна.

Първите дантелени модели са донесени от Белгия в града от общественичката Екатерина Караминкова, която основава женско сдружение.
През 1910 година с нейна помощ в града се открива единственото дантелено учебно заведение в България.

Първата учителка в него е Донка Шипкова, която е единствената получила образование по дантела. Тя получава познания в Държавното рисувателно учебно заведение от Тереза Холекова, която идва особено от Чехия, с цел да я научи.

Връщайки се в Калофер Донка Шипкова измисля и прибавя нови детайли. Така се ражда Калоферската дантела.

Розите, слънчогледите, еделвайсите, лалетата, които излизат от пръстите на майсторките избавят стотици фамилии и съумяват да вдигнат още веднъж града.

Училището действа едвам 23 години, само че подвига на първите дами, които във магически темп трансферират совалки като в танц, е образец и до през днешния ден за огромната мощ, която се крие в нежността на една жена.
Бялата магия, както е наричана калоферската дантела се предавала в фамилията от баба на внучка.

Дантелата минава през ръцете на десетки работливи калоферки, които оставят диря и предават напред във времето посланието.

Мария Васева е занаятчия и най-възрастният учител по Калоферска дантела в града. На 87 години е. Занимава се с плетка от 30 години.

" Всички модели, които плетяха децата ги правех аз. Не съм художничка, само че с линийки и кривки ги изправях, тъй като с кривите модели мъчно се работи. Мъжът ми две години беше в Съюза на някакъв боен курс. От там си взе лаборатория, която да прави фотоси. Снимките бяха доста хубави, тъй като апаратът беше съветски.Често правехме изложения с дантелата. Правехме фотоси, тъй като желаех дантелата да се популяризира и да се плете дантела. А никой не си дава самите модели, тъй като всеки търгува със самия модел. Ако дадем на друга, тя може да изплете по-добре модела и търговецът да избере нея. Аз когато видя жена, която желае да плете калоферска дантела, доста се веселя.Най-нежната е калоферската. ", споделя Мария Васева

Калоферската дантела е постоянно срещана и под името брюкселска дантела. Повече за произхода на наименованието споделя доктор Бистра Писанчева, културен антрополог и дантелиер

" По света тази дантела, която е известна като брюкселска или калоферска се назовава по името на совалката. Най-вече инструмента дава име на дантелата. Брюкселска дантела на процедура не съществува. В Брюксел няма дантела, има дантела в Брюж. Някой може би донасяйки дантела от Белгия, ѝ е казвал брюкселската, само че единствено у нас се нарича по този начин. Френската е ясна, защото тя идва от думата за зъби – " dеnt ", защото първоначално е била назъбена и е завършвала с някакви остри или вълнообразни израстъци. В Италия е " merletto a fuselli ". " Фузели " са тези пръчици върху, които се навива сoвалката. На британски е " bobbin lace ". На испански е " encaje de bolillos ". На полски е " koronka ", тъй като тя стои тъкмо като коронка и приключва облеклата по този метод. В някои от славянските нации, пръчиците се назовават палки, при тях е " Paličkování " на чешки. В България дантелата идва от Чехия. "

Д-р Писанчева е посветила живота си на дантелата. Изследва корените й, търси исторически обстоятелства. Преподава в България и по света и има издадена книга за дантелата.

" Историята на дантелата по света е тъкмо като една приказка. Легендата споделя за една огромна обич. Момиче, което е чакало своя обичан да се върне от морето, а пък той не се връща и не се връща. Тя изплела, също по този начин както е нежна рибарската мрежа и вълните на морската пяна, своята обич. Това е една история от Италия. Всички считаме и до ден сегашен, че дантелата е зародила в региона на Венеция и Геноа ", споделя доктор Писанчева

В предишното дантелата е част от облеклото единствено на най-богатите. Смятана е за знак на лукс, авторитет и каприз. Изработвала се е от бедните за най-богатите.

" Тя не топли, тя има единствено естетическо предопределение и знаково. Когато е отминало времето на търсенето на дантела, тя е влезнала в националния костюм. В Централна Европа, към този момент са били на мода салфетките или аксесоарите за спалното долни дрехи. Тогава към този момент плетачките са си правели, едни шапчици (има в Словакия, в Словения, в Хърватия). С тези дантелени шапчици жените са отивали на полето, което е едно катурване на смисъла. Думата, която свързвам с дантелата най-много е независимост ", споделя още културния антрополог.